Учениците на Св. Св. Кирил и Методий

По време на най-значимата си мисия - Моравската - солунските просветители обучават голям брой ученици. Те продължават мисионерската и просветителска дейност на своите учители, като извършват богослужение на славянски език и разпространяват славянската писменост. До нас са достигнали само няколко имена на преки ученици на Кирил и Методий. Това са Сава, Климент, Горазд, Наум и Ангеларий. Утвърдено е мнението, че Константин Преславски също е бил сред тези ученици, но е пристигнал в България след изпитанията на робството.

Две основни събития определят съдбата на тези ученици. Първото е смъртта на Методий през 885 г., а второто е заемането на папския престол в Рим от Стефан V. Новият римски папа се отнася крайно отрицателно към славянското богослужение и поставя началото на жестоки преследвания срещу Кирило - Методиевите ученици. Наследникът на Методий Горазд е свален като епископ на Панония и Моравия и на негово място е поставен немецът Вихинг. Учениците са хвърлени в тъмница и изтезавани, за да се откажат от своето дело. Част от тях са продадени във Венеция като роби.

Всичко това предопределя съдбата на делото на Кирил и Методий по западните славянски земи. Латинското богослужение и латинската азбука налагат своята власт. Книжовната дейност затихва и само в отделни книжовници - монаси продължават да си служат със славянската азбука.

Климент, Наум и Ангеларий (предполага се, че Горазд е вече починал или убит), славяни от балканските области, след много премеждия достигат до българските земи и в Белград (тогава българско владение) били посрещнати от пратеници на княз Борис I (852 - 859), доведени в Плиска и настанени в къщите на знатни граждани. След толкова терзания и мъки Ангеларий умира в Плиска. Княз Борис I решава да създаде два книжовни центъра за обучение на славянски църковен клир и за просветно-книжовна дейност и за тази цел оставя Наум в столицата, а Климент изпраща в областта Кутмичевица с център Охрид. След възкачването си на престола (893) цар Симеон I премества столицата в Преслав, където съсредоточава книжовната дейност. Един от Методиевите ученици, продаден в робство във Венеция, откупен в Цариград и дошъл след това в България, е Константин.

Климент Охридски, Наум и Константин Преславски са не само просветни дейци, но и книжовници, които създават много оригинални и преводни съчинения. В резултат на дейността на учениците на Кирил и Методий България се издига като пръв мощен център на славянската писменост. От нея славянската писменост и книжнина се разпространяват в Киевска Рус и в Сърбия и стават основа на книжовното им развитие.

Българската православна църква възприема общо наименование св. Седмочисленици за славянските просветители св.св. Кирил и Методий и техните ученици - св. Климент Охридски, св. Наум Охридски, св. Сава, св. Горазд и св. Ангеларий , заради ползотворна им просветителска дейност и превръщането на България в пръв славянски културен и просветен център в Европа.


Автор : http://soubeloslav.atspace.com